Lonicera kamtschatica, Lonicera caerulea var.kamtschatica, Lonicera edulis

Семейство: 
Caprifoliaceae
Българско име: 
Камчатска лоницера, Ядлива лоницера, Майска ягода, Медена ягода
Сорт: 
Безименна, Atut, Nimfa, Челябинка, Синьоглазка
Наличност: 
налично
Цена: 
8.00 лв.
Описание: 
Листопаден храст, един малко по-различен представител на лоницерите (орловите нокти). Произхожда от Източен Sибир и е изключително студоустойчив - издържа под -40 градуса по Целзий. Сходни видове се срещат и в Северна Америка и като цяло систематиката на вида е малко объркана. Видът Lonicera coerulea се среща и по нашите високи планини. В Сибир тази лоницера е позната и използвана като вкусно плодно растение много отдавна. В Европа започва да се отглежда сравнително отскоро с тази цел. Ядливата лоницера представлява храст с кръгла, силно разклонена корона. Листата са овално елиптични, матово зелени, до 5 см дължина. Цветчетата са многобройни, жълтеникави, камбанковидни, разположени в пазвите на листата. Цъфти през април-май. Узрява през юни-юли - плодовете са сочни продълговати ягоди, покрити със син налеп. Те са вкусни, сладко-кисели, имат лечебни свойства. Тази лоницера, без съмнение, е едно нетрадиционно, но перспективно плодно растение за нашата страна. В разсадника вече се предлагат и сортове на ядливата лоницера.
Размер: 
Височина и ширина около 1 м.
Декоративност: 
Въпреки, че не е от най-ефектно цъфтящите лоницери, и тази лоницера е красиво храстче с по-невзрачен цъфтеж и красива по време на плодоносене.
Цъфтеж: 
Цъфтежът е през април-май. Цветовете са многобройни, на къси дръжчици, събрани в пазвите на листата. На цвят са кремаво-жълти с камбанковидна форма.
Отглеждане: 
Сравнително лесно за отглеждане растение, като се има предвид северният му произход. Важно условие за успешното му отглеждане е наличието на постоянна влага, но не и застойна и мочурлива. В планински и по-хладни условия може да се отглежда на пълно слънце. Където лятото е горещо и сухо, трябва да му изберете по-засенчено място. При невъзможност да се полива често, можете да мулчирате около растението с борови кори, торф или други подръчни материали. Така ще запазите влагата по-дълго и ще предпазите почвата от прегряване. При резитбите, които могат да се извършавт пролет и есен, се отстраняват сухите и слаби клонки, а силните, които излизат от центъра се оставят. Растението не страда от болести и вредители. Узрелите плодове опадат сравнително бързо и трябва да се оберат своевременно. Освен това са лакомство за птиците. Плододаването започва на втората година.
Използване: 
В озеленяването и най-вече като плодно растение. От едно добре развито храстче могат да се наберат около 1 кг плодове. Те са сладко кисели, напомнят на черна боровинка. Трябва да се берат добре узрели. Плодовете съдържат витамин С, плодови захари и киселини, пектин, дъбилни вещества. Използват се за лечение на сърдечно-съдови заболявания и заболявания на жлъчката и храносмилателния тракт. Могат да се ядат както сурови, така и да се консервират във вид на компоти, сокове, сладко.
Разсадник Зелена пролет © 2010 - 2017
Материалите и снимките в сайта са със запазени авторски права. Използването им без посочване на източника е незаконно.