Albizia julibrissin
Семейство:
Leguminose
Българско име:
Албиция, Персийско копринено дърво
Наличност:
липсва
Описание:
Представлява ниско дърво с чадъреста рехава корона. Листата са сложни, двойно перести, дълги до 20 см. Те притежават способността да се отварят през деня, след изгрев слънце и да се затварят привечер. Поради тези движения , извършвани от листата, често пъти албицията неправилно е наричана "мимоза". Всъщност двете растения нямат нищо общо, освен, че са от едно подсемейство.
Цветовете са дребни, с дълги розови, бели или жълтеникави тичинки. Те са събрани в топчести съцветия. Няколко такива съцветия образуват едра метлица, появяваща се връхно през юни - юли. Именно тичинките придават розовия цвят на цветовете. Цъфтежът продължава до септември. Плодът е плосък, ципест боб, съдържащ няколко кафяви семена.
Видът Albizia julibrissin произхожда от Азия. На запад ареалът й започва от Персия, а на изток стига до Китай и Корея.
Размер:
Албицията достига на височина до 10 -15 м.
Декоративност:
Декоративно е цялото растение както поради чадъровидния хабитус на короната, така и заради нежните сложни листа. Безспорно обаче, албицията се цени най-много заради прекрасните си розови цветове с които е отрупано дървото от юни до септември.
Цъфтеж:
Цъфтежът е доста продължителен - от юни до септември.
Отглеждане:
Албицията е лесен за отглеждане вид. Тя е слънцелюбива. Не е взискателна към хранителността на почвата и въздушната и почвената влага. Понася добре сушата, но най-добре се развива на по-богати, свежи до влажни почви. Възрастните растения понасят температури до -25гр. С, но в млада възраст, за района на София, дръвчетата често измръзват частично след което се възстановяват през пролетта.
Използване:
Албицията може да се използва както поединично в по-малките пространства, така и в групи по няколко. Поради чадъровидния си хабитус, тя може добре да се съчетава в групи с дървета с колоновидна и пирамидална корона.
Отлично медоносно растение с продължителен цъфтеж. С охота се посещава от пчелите за събиране на нектар и прашец.