Astilbe X arendsii - сортове
Семейство:
Saxifragaceae
Българско име:
Астилбе, лъжеспирея 
Описание:
Род Astilbe обхваща над 30 ботанически вида, разпространени главно в Източна Азия, Япония и Северна Америка. В градинарството, обаче, са се утвърдили главно хибриди, плод на продължителна селекция. Те се различават помежду си по размер, конструкция на съцветието, цвят на цъфтеж, който може да бъде бял, розов, лилав, червен и техните нюанси. Въпреки не особено продължителния си цъфтеж, астилбето се е утвърдило като едно от най-красивите растения за влажни и сенчести месторастения, където много други растения не биха могли да се развиват.
Астилбето е многогодишно тревисто растение с късо брадато коренище. Не е вечнозелено. Образува красива туфа от гъсти тъмнозелени, лъскави, пересто нарязани листа. Съцветието е различна по размер, структура и цвят метлица, която бих сравнила със щраусови пера.
Напълно зимоустойчиво растение.
Размер:
Височината варира в зависимост от сорта от 30 см до 1м, ширината също, но остава компактно.
Декоративност:
Красива листна маса и ефектен летен цъфтеж.
Цъфтеж:
Цъфти през юни-юли. Съцветията са гъсти метлици от многобройни цветчета. Разположени са на стройни цветоноси над листната маса. В зависимост от сорта може да са на-различно обагрени.
Отглеждане:
Първото основно изикване на астилбето е постоянно влажната и за предпочитане плодородна почва. Макар, че се справя и на слънце при наличие на постоянна влага, то понякога жълтее. Особено красива става листната му маса на сянка - тъмнозелена, лъскава, папратовидно нарязана. Засушаване може много да влоши вида му и то да не може изобщо да се възстанови през текущия вегетационен сезон. Прецъфтелите съцветия може да се изрежат, а в късната есен и цялата надземна част.
Използване:
В цветни композиции или самостоятелно на сенчести и влажни места, също и край водоеми. Компания могат да му правят хости, иглики и др. Предлагани сортове:
