Atropa belladonna

Беладоната е многогодишно тревисто растение, което прилича на храст, но всъщност надземната част отмира всяка зима и се появява наново всяка пролет. Листата са елиптични с размери 8 до 12 см. Цветовете са лилаво-зелени, камбанковидни. Плодовете, наподобяват малки черни доматчета, с размер до 1,5 см. Цялото растение е силно отровно, както впрочем и 90% от всички декоративни растения, които отглеждаме в градините си и в дома си. Беладоната е широко разпространен вид в умерените ширини на Югоизточна Европа, Централна Европа, Източна Европа и Западна Азия. В България се среща сравнително рядко в буковия пояс на повечето наши планини. Както вече споменахме, беладоната е от семейство Картофови, което на английски се нарича "Семейство на нощните сенки". Може да се каже, че това е семейството на алкалоидните растения. От това семейство са картофите, доматът и патладжанът, но също така татулът, бругмансията, черната и бяла попадийка (Hyoscyamus niger и Hyoscyamus albus), мандрагората. Растенията от това семейство са били високо ценени още от древността като медицински, магически и отровителски. Предполага се, че отровата, която е изпила Жулиета, от прословутата Шекспирова драма "Ромео и Жулиета" е била настойка съдържаща скополамин и хиосциамин. Днес беладоната се цени в съвременната медицина като евтин източник на алкалоида атропин. Цени се също в хомеопатичната медицина.